'Забравените в регистрите имена,' кога ще бъдат възвърнати

"Забравените в регистрите имена," кога ще бъдат възвърнати

Небахат РОДОПЛУ

Знаете ли, че през 1984 г. са били променени не само имената на живите, но и на починалите?

Преди няколко дни, по повод на някои събития, разбрах за съществуването на правни разпоредби, свързани с възстановяването на рождените имена на починали хора, на които в резултат на натиск и принуда са били наложени други имена по време на комунистическия режим.

Оказа се, че името на един ветеран войник от Чанаккале, макар да е починал десетки години преди 1984 г., е било променено след 1984 г. и до днес е останало така. Неговите близки едва сега са разбрали за това едва, същото се оказа и при големия ни чичо, починал в началото на 70-те години.

Чувахме, че такива имена не могат да бъдат възстановени без заявление от заинтересованото лице. Но имената на хора, починали толкова отдавна ( изобщо не е било възможно да бъде получено тяхното заявление ), не са могли да бъдат променени без тяхното съгласие...

И това не е всичко. Един наш познат, който се изселва в Турция през 1989 г., години по-късно, когато намира време и възможност да подаде заявление за възстановяване на собственото си име, установява, че в документите бащиното му име все още е наложеното българско име. Било му е обяснено, че причината е, че починалият му в Турция баща е записан в България именно с това име.

При всички тези неприятни ситуации, човек няма как да не се запита:

Само собствените си имена ли възстановихме или семейните ни регистри все още съдържат насилствено променените ни имена?

Оказва се, че съществува правен път за възстановяване на имената на починали близки

През 1990 г. с приемането на съответната нормативна уредба беше създадена възможност насилствено променените имена да бъдат възстановявани по административен ред, по желание на самото лице и въз основа на писмено заявление. Този облекчен ред се прилагаше в продължение на три години, а след 26 ноември 1993 г. промяната на имената по принцип беше поставена под съдебна процедура.

Що се отнася до починалите ни близки, възможността за възстановяване на имената им беше създадена по-късно.

През 2004 г. – първоначално беше дадена възможност на децата на лица, починали между 1 януари 1984 г. и 26 ноември 1993 г., чиито имена не са били възстановени, при определени условия да възстановят турските имена на своите родители.

През 2007 г. – обхватът на уредбата беше разширен. Действащата разпоредба дава възможност на децата на лица, чиито имена са били принудително променени и не са били възстановени, ако лицата са починали до 30 юни 2001 г., да подадат заявление, а при определени обстоятелства това право преминава и към техните низходящи потомци.

През 2015 г. – този процес беше поставен в рамките на подробна административна процедура. Действащият чл. 42а урежда начина на подаване на заявленията за възстановяване и промяна на имената и начина, по който се извършва проверката на регистрите.

А как протича процедурата днес?

Съгласно чл. 42а: писменото заявление може да бъде подадено до общината или района, където се съхранява актът за раждане; българските граждани, живеещи в чужбина, могат да го подадат и чрез дипломатическите или консулските представителства.
Длъжностното лице е длъжно да извърши „пълна проверка“ в регистрите за гражданско състояние и населението. Предвидено е и изискването на липсващи записи от други общини.

Въз основа на проверката се взема решение относно възстановяването или промяната на името. Тоест процедурата не е напълно автоматична; извършва се административна преценка в рамките на нормативната уредба, а срещу отказа съществува възможност за обжалване.

Тук би било юридически пресилено да се каже, че всичко е „оставено на произвола на служителя“. Въпреки това заявлението на гражданина, проверката на документите и вземането на решение подлежат на административна преценка. Ето защо е важно как се прилага процедурата и доколко гражданите получават необходимата информация.

Защо през 2026 г. все още е необходима нова уредба?

Именно поради това изглежда, че през 2026 г. отново се е появила необходимост от промени.

На 18 юни 2026 г. в Народното събрание е внесен законопроект, насочен към възстановяване на имена, заличаване на принудително наложени имена. Предложението не обхваща само починалите лица; целта е също така принудително наложените имена на живи лица, които впоследствие са възстановили имената си, да бъдат служебно заличени от регистрите, а имената на лицата, починали преди да успеят да ги възстановят приживе, да бъдат служебно възстановени от държавата.

Но защо?

В становището си от 29 юни 2026 г. Националното сдружение на общините в Република България обръща внимание именно на проблемите, свързани с обхвата и начина на служебното заличаване и възстановяване на имената. Посочва се и въпросът дали промените ще обхванат само електронните бази данни, или и личните регистрационни картони и други документи на хартиен носител.
Това показва, че и днес въпросът не е само „да бъде ли възстановено името“, а и как държавата ще поправи изцяло собствените си регистри, които самата тя е променила.

Ние не искаме нова привилегия

Имената на хора, родени като турци и живели като турци, бяха променени от държавата.

Днес значителна част от тези записи все още се намират в държавните регистри. Тогава защо гражданинът трябва да обикаля архив след архив, за да поправи името на свой близък, починал преди десетилетия?

Нещо повече – възможно е дори хора, които са възстановили собствените си имена през 1989 г., да не знаят, че техни починали близки, чиито имена са били променени след 1984 г. все още фигурират в архивите с български имена.

Вярвам също, че при служебното коригиране не бива да бъдат забравяни не само починалите, но и живите хора, чиито имена са били насилствено променени през периода 1984–1989 г. и които по различни причини впоследствие не са успели да ги възстановят.

Държавата може сама да поправи регистрите, които навремето е променила. Но при това наследствените права, правото на собственост, гражданството, социалните права, трудовите и пенсионните права и всички други придобити права трябва категорично да бъдат защитени; правната връзка между старото и новото име трябва ясно да бъде запазена.

Ние не искаме нова привилегия. Искаме да ни бъде върнато това, което е наше.

Регистрите трябва да бъдат поправени, хората не трябва отново да бъдат принуждавани да преминават през тежки процедури и никой не трябва да бъде оставен сам да заличава следите от несправедливостта, на която е бил подложен в миналото.

Това не е въпрос само на турците. Това е въпрос на правото, на държавната отговорност и на човешкото достойнство.

Темата, за която говорим, има пряка връзка с принципите и стандартите на Съвета на Европа, практиката на Европейския съд по правата на човека и стандартите на Европейския съюз в областта на правата на малцинствата. Това показва, че въпросът не е само вътрешен проблем на България, а е част от универсалните принципи на правото и човешкото достойнство.

Когато подчертаваме, че имената не са само част от личната идентичност, но са свързани и с езиковата и културната памет, трябва да разглеждаме въпроса за имената като част от една по-широка културна загуба.

Когато казваме, че държавата трябва да изчисти собствените си архиви, трябва да подчертаем и че това е форма на възстановяване на колективната памет. В крайна сметка регистрите не са само документи – те са паметта на едно общество.

Ако тези промени не бъдат направени днес, утре внуците им могат да продължат да се сблъскват с български имена при уреждането на наследствени въпроси, при доказване на гражданство или при изследване на своя род.

Да възстановим имената си означава не само да облекчим товара на миналото, но и да изградим справедливостта на бъдещето.

Задължение на държавата е да поправи неправилния запис, който самата тя е създала.

Ние искаме да си върнем не само собственото име, но и достойнството на нашето семейство и на нашата общност.

Снимка: Басри Зибалид Чалъшкан