Човешкото ни достойнство е повече от едно извинение
Nebahat RODOPLU
В неделя отново заставаме пред урните, но този път въпросът не е просто за коя партия ще гласуваме, а кой заслужава нашето доверие след 35 години подценяване, пренебрегване и обезсмисляне на думите.
Правото ни на глас не е стока за политическа търговия, а нашето най-силно оръжие за достоен и спокоен живот.
Вече искаме конкретни стъпки, а не единствено сладкодумие.
Преди всичко да се сложи край на административното насилие над нашата идентичност.
Срамота е през 2026 г., в ерата на технологиите, все още да се чака „доброволна декларация“ за възстановяване на имената ни, отнети под дулата на автоматите.
Имената на нашите предци и починали близки трябва да бъдат възстановени по служебен път, без да се изисква нищо друго от нас.
За нас - живите, процедурата трябва да бъде максимално улеснена и да се решава просто с една подмяна на международния паспорт и личната карта.
Има хиляди хора, които емигрираха през 1989 г. и поради липса на време, средства или страх от бюрокрацията, не успяха да се занимават с тези процедури.
Ако в съзнанието на някои хора т.нар. „възродителен процес“ не продължава и ако днешните политици не са съучастници в извършените престъпления, същите ще трябва да спрат да опазват онези фалшиви регистри, които само ще объркват главите на внуците ни в бъдеще.
Длъжни са да залепят счупените чаши така, че да не остане никаква следа...
Искаме истинска история, а не съчинени лъжи, прикрити с лъжливи архиви.
Вече наистина ни писна от едностранчиво написани исторически факти, които ни потискат и държат отговорни за събития отпреди векове, без да се цитират достоверни източници.
Не приемаме омаловажаването на болката от т.нар. „възродителен процес“.
Не приемаме обвиненията, че искайки право на обучение по майчин език или други етнически права, ние не уважаваме държавата, в която сме се родили.
Напротив – най-голямото уважение към една държава е тя да признае рожбите си такива, каквито са.
Приносът ни не може да бъде пренебрегван. Ние не сме само „проблем“ на тази държава, ние сме нейната „сила“ и „труд“. Години наред нашият принос в земеделието, строителството и икономиката е вграден във всеки инч от българската земя. Доказахме своята лоялност във всяко изпитание. Вече не приемаме пренебрегването на огромния ни принос, нито отношението към нас като към „гости“.
Ние сме един от съзидателните елементи на тази страна, в замяна на обичта и труда си очакваме не просто „уважение“, а „справедливост“.
Вече стига с тези обезмислени откъм съдържание извинения за да се сдобиете с нашите гласове по време на изборите, нашият глас ще отиде при този, който не ни гледа като „гласоподаватели под наем“, а като равноправни граждани.
Справедливост, обучение по майчин език, административно заличаване и възстановяване на имената в старите регистри са нашите червени линии...
