Избори в сянката на статуквото
Mümin TOPÇU
*Турската малцинствена общност на кръстопът между надеждата и оковите на стария ред
„Когато вятърът сменя посоката си, народът трябва да намери своя глас.“
- Глас от миналото
До президентските избори остават едва четиридесет и три дни. Като малцинствена общност сме на труден кръстопът - нямаме свой кандидат, а доверието ни към останалите е разклатено.
В началото възлагахме надежди на новото управление, но скоро истинското лице на Радев и неговия кръг се показа.
Пред нас стоят верните служители на статуквото, чиито корени са дълбоко вплетени в системата.
Не случайно се казва: „Един режим живее още петдесет години след като бъде съборен.“
И наистина - сменят се лидери и правителства, но редът остава същият. Само имената се менят, а олигархията и мафиотският строй продължават да се разрастват.
Днес на сцената има двама силни кандидати за президент. Погледнете инициативните им комитети — познати лица, усмихнати пред камерите.
Повечето от тях са представители на стария ред, а истинските гласове на народа отново са оставени отвън.
Илиана Йотова, някога предложена от БСП, днес е подкрепяна и от бойците на Радев и Борисов.
А самата Йотова бе посочила другия кандидат, Гюров, за министър-председател.
Е, опитайте се да разплетете този възел…
БСП, както знаем, е наследникът на старото БКП - осмокрак октопод, който години наред държеше обществото в плен. Наскоро новата ѝ „заслуга“ излезе наяве: като вицепрезидент Йотова е помилвала закоравял наркоконтрабандист, изпарявайки десетгодишната му присъда.
Последствията са ясни - същият човек отново бе заловен с голямо количество наркотици.
Това е акт, извършен под натиска на статуквото, но и морално престъпление.
А Радев? Лидер по принуда, лишен от историческа памет. Не се свени да поставя под въпрос родината на турците. Защо да ласкаем онзи, който не ни обича?
И накрая - няколко думи към нашата турска общност.
Съдбата ни не бива да зависи от чужди прищевки. Тези избори са изпитание не само за кандидатите, но и за нас - малцинствената общност, която трябва да намери своя път.
Да, в момента стоим на кръстопът, но всеки кръстопът е ново начало.
Вятърът ще смени посоката си, небето ще се проясни и един ден гласът на нашата общност отново ще отекне от планините, ще потече по деретата, ще се разнесе по площадите.
Тогава няма да говорят веригите на статуквото, а волята на народа.
Може би истинският въпрос е този: Ще останем ли в сянката на статуквото или пък ще успеем отново да надигнем своя глас? Гласът на народа не се заглушава - той само чака своя час.
Мюмин Топчу
