Защо се отчуждава турската общност

Само дни преди изборите, Румен Радев, в днешното си позорно изказване направо си вкара автогол.

Румен Радев: "Една политическа общност, която трудно събира 7% обществена подкрепа, която се срамува от нашата история, от българското знаме, от думичката родолюбие и която я е страх да каже кой ни е освободил от турско робство, си мисли, че властта ѝ се полага по право и иска да управлява. Те много добре разбират, че не могат да спечелят изборите и затова от някакви измислени НПО-та изскочиха сигнали за социални мрежи и внушения, насочени към „Прогресивна България“, по които служебното правителство сезира Европейската комисия, да активира европейските механизми за защита от външни хибридни влияния.
Не е ясно дали тази общност осъзнава какво върши и че омаскарява България, че ние тук сме зависими от някакви влияния. Никой отвън не може да дойде и да ни каже за кого и за какво да гласуваме. Това решаваме тук, ние българите. На 19 април ще покажем на тази общност, че няма да стане по този начин."

Типичен негов маниер е да се изказва с недомлъвки и този път обвинявайки една безименна общност, че се „срамува“ от българската история, националното знаме и понятието „родолюбие“, както и че не смее да назове Русия като освободител от османското владичество.
Отправяйки силно критично послание към определена политическа общност в България, според Румен Радев външни влияния се опитват да внушат, че България е зависима от външни хибридни влияния, като използват НПО-та и сигнали към Европейската комисия. Той представя това като „омаскаряване“ на страната.
Ключовото му послание е, че никой отвън не може да диктува на българите за кого да гласуват. Той настоява, че изборът е суверенно решение на народа. Завършва с призив, че на 19 април българите ще покажат на тази общност, че власт не се взема чрез външни внушения, а чрез реална подкрепа.
С други думи, Радев иска да каже, че според него определени политически сили се опитват да компенсират липсата на обществена подкрепа чрез външни механизми и внушения, но истинската легитимност идва от българския народ и неговия избор.
Реториката му е насочена срещу опоненти, които според него нямат достатъчна обществена подкрепа, но се опитват да легитимират властта си чрез външни механизми. Това е типичен полемичен стил, който цели мобилизация на електората.
Радев, неведнъж е говорил за нуждата да се пази националната памет и да се отдава почит на освободителите. В други негови изявления той е критикувал опити да се „пренаписва“ историята или да се омаловажава ролята на националните символи. Това се припокрива с обвинението към политическата общност, че се „срамува“ от знамето и родолюбието.
Този стил на реторика резонира най-силно с патриотично настроените избиратели и с хората, които поставят акцент върху националната идентичност и независимост. Когато Радев говори за „срам от българското знаме“ или „страх да се каже кой ни е освободил“, той активира чувството им за национална гордост и защита на традициите.
Но при тази словесна риторика, как би се чувствал избирателя от турската общност?
Kогато се говори за „освободител от турско робство“ и се противопоставя „родолюбие“ срещу „срам“, част от турската общност може да възприеме това като реторика, която подчертава историческо противопоставяне и създава усещане за изключване.
Oнези, които се идентифицират като български граждани с турски произход, могат да се почувстват, че подобна реторика не признава тяхната принадлежност към общото политическо тяло, а ги поставя в позиция на „други“.
В същото време, подобни изказвания могат да мобилизират турската общност да се обедини около партии или лидери, които обещават защита на правата им и по-голямо уважение към тяхната идентичност.
Исторически контекстът около понятието „освободител от турско робство“ е сложен и често предизвиква различни реакции в турска общност в България.
За тази общност този термин носи двоен смисъл. От една страна, те са част от българското гражданско общество и споделят националната история. От друга, понятието „турско робство“ може да се възприема като стигматизиращо, защото свързва тяхната етническа идентичност с негативен исторически образ.
През годините различни партии и лидери са използвали този термин за мобилизация на националистически настроени избиратели. Това често е създавало напрежение, защото турската общност може да се почувства поставена в позиция на „исторически виновник“.
В по-ново време част от обществото предпочита по-умерени термини като „османско владичество“ или „османска власт“, които се възприемат като по-неутрални и по-малко стигматизиращи. Това е опит да се съчетае уважението към националната памет с интеграцията на турската общност.
Именно затова тази тема традиционно е чувствителна и често води до мобилизация на турските избиратели около партии, които обещават защита на тяхната идентичност и равноправие.
Поляризация на електората засилва разделението между патриотично-националистически настроени избиратели и либерално-космополитни групи. Едните се чувстват защитени и мобилизирани, другите – отчуждени.
В крайна сметка, този стил на говорене не просто мобилизира определени групи, а пренарежда политическото поле, като изостря противопоставянето и превръща изборите в символичен сблъсък между „народна воля“ и „външни влияния“.