Какво става в България?
Mümin TOPÇU
* Байрамът е време за молитва, не за арести.
* Показност и унижение в празничен ден.
Вторият ден на Байрама започна с горчив привкус. Още събуждайки се научихме, че кметът на Кърджали Ерол Мюмин е арестуван.
В дните на свещенния Курбан Байрам, когато Мюсюлманите се осланят в покоите на Аллах чрез най-свещенни чувства и молитви, подобна новина звучи като съкрушителен удар в човешката душа.
Да нахлуеш с осем полицаи, да задържиш законно избран кмет показно в кабинета му и да го отведеш за разпит – това не пише в нашата книга, приятелю.
Първо показност, после унижение, а след два часа – освобождаване.
Ако беше убил човек или ограбил банка – да.
Но не! Тогава защо е това експресно задържане?
Разпитът можеше да се проведе преди или след религиозния празник.
Докато прокуратурата мълчеше, Демерджиев намира време да се оплаче от заместник-прокурор в Кърджали.
Дали Ерол Мюмин е извършил престъпление – аз това не знам.
Ако има вина, законът ще отсъди.
Без туй не изпитвам някаква симпатия към неговата партия.
Но тази безчувственост, съвпаднала с празничния ден, ще струва скъпо на Демерджиев и неговата партия.
Акцията показва демонстрация на сила, но липса на политическа чувствителност.
Да се арестува кмет в празничен ден не е просто юридически акт, а символ на разрив между власт и народ. И този разрив ще се помни. Демонстрацията на сила показва липса на чувствителност към културния контекст. В краткосрочен план – шум и показност. Това не е просто действие на полицията, а знак за отсъствие на уважение към духовния ритъм на обществото.
В деня на жертвата бе жертвано достойнството. Народът помни не само думите, но и жестовете. Прокуратурата мълчи, а политическите фигури използват случая за вътрешни конфликти. Това подсказва институционална слабост.
Историята ще запише този ден като пример за безчувственост. Властта, която не уважава празника на народа си, губи моралния си капитал.
Байрамът е време за близост с Аллах, а не за полицейски акции.
В този ден молитвата трябва да бъде по-силна от сирените.
Дали Ерол Мюмин е виновен или не – това е въпрос на съд.
Но изборът на момент за арест е политическо решение. И то ще има последствия.
Тази акция ще се помни като рана в колективната памет.
Народът ще я превърне в урок за бъдещето: властта не може да бъде над духовността.
