
Партии, партийки и партикеши
Mehmet ALEV
От доста време насам, какво ми прави впечатление?
Партийни лидери, от ляво и от дясно от всякакъв мащаб и политолози по медиите, непрекъснато надуват гърлата си за политическото положение в страната ни.
Кое е основното в приказките им?
„Кога най-после ще се състави правителство? Кой с кого ще бъде ортак? Какво ще е разпределението на министрите?“
Дори някои са супер скептични и направо изразяват мнение, че както се случваше подир предишните избори, с толково много „мандатни игри“ до никъде не се стига. Таково нещо ни очаква и този път.
И накрая. Отново и отново, пак избори!
Какво ми прави впечатление?
Тъй наречените партийни лидери и политолози, всеки път избягват отговора на един съществен въпрос:
„Защо нито една Партия не може да изпрати в Парламента 100, дори малко над тази цифра депутати?“
Така или иначе, в настоящият момент това е най-същественият въпрос за държавата ни! Какво им пречи? Най-голямата, както се изразяват за себе си „водеща политическа сила“, в страната ни, в парламента притежава най-много 50-60 и може би малко повече депутати.
Kоя е причината за това чудо?
Избори, избори, а броят на депутатите не надхвърля 20-30 души за партийките!
Според мнозина от народа, причината са онези сили, които са изградили своя партия, а нямат достатъчно знания за страната, за хората и по-конкретно за населението в отделните райони. Те не са стъпвали и не са обиколили много места. Техният маршрут със скъпите коли е ограничен до минимум.
Да зададем един такъв въпрос:
„Колко ще бъде важен министъра, на кое да е министерство, ако като кандидатът, обиколи страната ни от Видин до Девин, от Никопол до Ивайловград и още, от Добрич до Петрич и да се срещне в селата с турчина Асан, българина Иван и циганина Шабан?“
Само тогава на място може да получи достоверна информация за проблемите, за болките на хората.
По време на такива обиколки, партийните субекти няма начин да не се срещат с хора от всякякво естество. За жалост, интересът към народа хвърчи до небесата малко преди избори и в самия изборен ден.
Политолозите не се спират и върху въпроса:
„Защо в малка България има толкова много партии? Има ли нужда от тях?“
Повечето от партийките носят загадъчни имена. Разбира се, това е предимството, което ни даде тъй наречената демокрация.
Сякаш не са били достатъчни толкова много партии, та отгоре на това никнат и други, нови новинички! Струва ми се, че са като мухи еднодневки. Днес се „родят и летят“ и хоп – утре ги няма. И обикновено целта на инициатори им е да стигнат до най-високата стълба, или да кръшнат на Запад. А след това, след това самите забравят, че са имали някога някаква партийка.
В последно време се наблюдава разцепление между партиите. А това не става винаги по нормите на устава, както гласи. А с едно „текме“ на силния в момента, един ритник по слабото му място и се заема баш мястото в партията. На предишния повече не му се чува гласа...
И накрая народът ни пак си задава един същи въпрос:
„Кога най-после ще им дойде акъла на тези хорица, които, така или иначе, са решили да ръководят държавата?“
Ей, амуджалар, или си опичайте акъла, или си обирайте партикешите, за да дойдат малко по-акъллии от вас!