Има нещо много важно, което години наред умишлено се смесваше в българската политика – турците и мюсюлманите в България никога не са били равни на ДПС. И никога не са принадлежали изцяло на тази партия.
Дълго време ДПС се опитваше да внушава, че говори от името на цялата общност. Че всеки турчин или мюсюлманин автоматично трябва да стои зад тях. Че ако си против ръководството на ДПС, значи си против собствения си етнос. Това беше една от най-големите манипулации на прехода.
Истината е, че има млади турци и мюсюлмани, които нямат абсолютно нищо общо с този модел. Хора, които са учили, развивали са се професионално, работили са извън партийни структури и никога не са зависели от ДПС. Хора с либерални, демократични и проевропейски възгледи, които естествено са намерили място около ПП и ДБ, а не около сараи, обръчи от фирми и местни феодали.
Тези хора са нещо съвсем различно. Повечето никога не са кръжали около ДПС. Не са получавали заплати от партията, не са били областни председатели, не са били в областни съвети, не са изграждали кариери чрез партийни зависимости и не са участвали в схемите, които години наред държаха цели региони в страх и подчинение.
И точно тук е големият проблем днес. Опитват се едни и същи хора, които десетилетия са били част от модела на ДПС, изведнъж да бъдат представени като “нови”, “реформатори” и “различни”. Но няма как човек да е заемал постове в партията, да е получавал облаги и заплати, да е израснал политически чрез този модел, да е правил бизнес чрез тази партия и то десетилетия, а днес да се представя за алтернатива на същия този модел.
Особено когато става дума за хора, които години наред са мълчали за всичко, което се случваше, и дори са участвали в самия процес. За корупцията. За шуробаджанащината. За посредствеността. За местните деребеи. За това как се издигаха не най-кадърните, а най-послушните и най-посредствените.
Не може десетилетия да си бил част от механизма и после да очакваш обществото да повярва, че представляваш нещо ново. Политическата биография има значение. Заеманите постове има значение. Миналото има значение.
Румен Радев трябва да бъде много внимателен, когато работи с бивши кадри на ДПС и ги представя като някаква алтернатива или “нови лица”. Не става дума за хора, които просто са минали покрай партията, а за хора, които са изградили цялата си политическа биография през ДПС. Хора, които са получавали заплати от ДПС, правили са бизнес чрез ДПС, купували са имоти и са изграждали влияние и имидж чрез този модел години наред.
Няма как десетилетия да си бил част от една система, да си се възползвал от нея и после изведнъж да се представяш като човек на промяната. Българското общество вече е достатъчно уморено от подобни политически прегрупирания. Смяната на партийния етикет не изтрива политическата биография.
Именно затова турците и мюсюлманите около ПП и ДБ трябва да бъдат поздравени за това, че никога не са имали нещо общо с ДПС. Те не трябва да бъдат поставяни под общ знаменател с бившите кадри на ДПС. Това са различни поколения, различен манталитет и различен път на развитие. Едните са изграждали себе си чрез образование, професия и независимост. Другите – чрез партийна йерархия, зависимости и години наред лоялност към модела.
Мюсюлманската общност в България има много по-голям потенциал от това вечно да бъде представлявана от едни и същи износени лица. Има достатъчно млади, образовани и свободни хора, които не дължат кариерата си на партийни централи и сараи.
Защото истински независимият човек първо доказва себе си извън партията. Той има професия, самочувствие и собствена стойност. Не чака политическата структура да му даде идентичност, работа или посока в живота.
И може би това е най-големият страх на стария модел – появата на хора, които не могат да бъдат държани в зависимост.
