Водещи журналисти и експерт за правата на турските ни съграждани у нас и в чужбина

Член 25. Всеки гражданин има правото и възможността, без каквато и да е дискриминация и без неоснователни ограничения… да гласува и да бъде избиран в истински, периодично провеждани избори, при всеобщо, равно и тайно гласоподаване, гарантиращо свободното изразяване на волята на избирателите

Водещи журналисти и експерт за правата на турските ни съграждани у нас и в чужбина Bulgaristan

Водещи журналисти и експерт за правата на турските ни съграждани у нас и в чужбина

 

По сигнали за нарушение на политическите права на гражданите по време на митингите на ГКПП „Капитан Андреев“ на 24 март, Софийска градска прокуратура започва проверка за престъпление от общ характер. Вероятно тя ще засегне и лица с имунитет. Митингите бяха водени от евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки, заедно с Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, кандидатите за депутати от Патриотичния фронт. Как мислите, бяха ли извършени недопустими действия срещу българските ни съграждани от турски произход да упражнят избирателните си права в изборите на 44-то Народно събрание?

Пред БНТ професорът по право и служебен министър-председател Огнян Герджиков заяви: „Не може да не знаеш български и да гласуваш. Който иска да участва в изборите, трябва да знае този език, който е задължителен за България – българският“. Знаем, че в Конституцията и в Закона за българското гражданство не фигурира изискването да се знае български език, за да бъдеш български гражданин. Какъв е вашият коментар?

Централната избирателна комисия забрани предизборен клип на ДОСТ, който се разпространяваше на турски в интернет, с което се нарушавало правилото на агитация на български език. Има ли такова нарушение на конституционни права, както смята Лютфи Местан, лидер на Обединение ДОСТ?

Лютви Местан обяви, че ще заведе дело срещу България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург заради искането в избирателните комисии в Турция всеки гласуващ да напише името си в декларация, преди да пусне бюлетината си. С това от ДОСТ смятат,че се въвежда образователен ценз. Така ли е?

Човек е редно да практикува активното си избирателно право в държавата, където си плаща данъците.

 

Александър Андреев, „Дойче Веле“

 

Това е очевидно. Първо, в случая става дума за нарушаване на обществения ред – блокиране на пътна артерия. И второ за типично самоуправство. Хора, неовластени официално, наистина попречиха на български граждани да гласуват в страната. Тъжно е, че такива действия се насърчават и оглавяват от политици, които всъщност с делата си трябва да дават пример за спазване на законите.

Конституцията и законите трябва да се спазват. Разбира се, те подлежат на промени, когато за целта има необходимото мнозинство. Лично според мен изискването да се знае български език е смислено. Такова изискване има при получаване на българско гражданство, например. А без българско гражданство няма и избирателни права в България.

Доколкото знам, пряко от Конституцията не могат да се правят изводи за езика, на който е допустима предизборна агитация. Не знам дали по темата има становище на Конституционния съд. Лично аз от здрав разум и по съвест бих казал, че в България не бива да има агитация на друг език, освен на български, защото това нарушава принципа за равнопоставеност. Съвсем друг въпрос е, че в интернет на практика не важат почти никакви регулации и никой не може да каже дали разпространяването на клип там е законно или не. Интернет е джунгла без правила.

Да, това на практика е въвеждане на образователен ценз. Ако такова изискване се поставя пред българите, гласуващи в чужбина, то трябва да важи и за българите, гласуващи в България. А сред тях също има неграмотни. Държа обаче да кажа и още нещо. Според мен българите, които ТРАЙНО живеят в чужбина, не бива да имат право на глас на парламентарни, президентски и местни избори. Ако един човек в рамките на годината живее поТези хора в съответствие със закона са придобили своето българско гражданство по произход и месторождение при своето раждане, което по естествени причини не може да бъде обвързано със знаене на езика. Не трябва да се смесва тяхното гражданство с гражданството по натурализация, което се предоставя след кандидатстване от страна на небългарски граждани със задължителното изискване да се знае българския език. Нека да продължим. В Турция на много от тези наши съграждани се раждат деца, които придобиват автоматично българско гражданство по произход, но които в мнозинството си не говорят български. Те имат при това всички права на български граждани, включително конституционното право (напоследък даже задължението) да гласуват.

Вярно е, че всеки български гражданин има конституционното право и задължение да ползва и изучава българският език. Но неговото незнание по никакъв начин не лишава когото и да било от основното му гражданско право – да бъде страна в обществения договор чрез участието си в изборите, които се провеждат „въз основа на общо, равно и пряко избирателно право“. Този цитат от Конституцията възпроизвежда съответен пасаж от Всеобщата декларация за правата на човека.

Разбира се, не трябва да се отрича, че незнанието на българския език силно затруднява ползването на гражданските права, включително участието в избори – такъв гражданин се нуждае от превод, за да направи осъзнато своя избор и го нанесе в бюлетината. Това е сериозен проблем, който обхваща при сегашната огромна емиграция, включително от второ и даже от трето поколение, много български граждани по целия свят. Ако искаме да бъдем реалисти, трябва да признаем, че техният брой тепърва ще нараства. Този проблем трябва ясно да се осъзнава и да се търсят решения, но не и по-най лесния начин – този на лишаване от основни права.

Нека да видим какво казва Международният пакт за граждански и политически права, който е част от нашето законодателство и има предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които му противоречат:

„Член 25. Всеки гражданин има правото и възможността, без каквато и да е дискриминация и без неоснователни ограничения… да гласува и да бъде избиран в истински, периодично провеждани избори, при всеобщо, равно и тайно гласоподаване, гарантиращо свободното изразяване на волята на избирателите.“

 

Тук някой може да попита кои ограничения могат да бъдат основателни. По този въпрос се произнася в своя тълкувателен коментар № 25 Комитетът по правата на човека, създаден по силата на Пакта:

 

„10. Правото да се гласува на избори и референдуми трябва да бъде установено от закон и може да бъде предмет само на основателни ограничения, такива като възрастово ограничение на правото да се гласува. Не е основателно да се ограничава правото да се гласува на основата на физическа неспособност или да се налагат изисквания за грамотност, образование или имущество.“

 

Основателни ограничения в нашата Конституция са въведени – за да може да гласува, се изисква гражданинът да е навършил 18 години, да не е под запрещение и да не изтърпява лишаване от свобода. Други изисквания просто няма. За всички останали по време на избори (разбира се, не само) е валидна общата разпоредба на конституционния член 26:

 

„Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.“

 

Така че проф. Герджиков направи своето изказване, което Вие цитирате, в противоречие на Конституцията, на Всеобщата декларация на правата на човека и на цитирания пакт, който е фундамент на международното право в областта на гражданските и политически права. По този начин той влиза в противоречие с фундаментален принцип на правото, върху който се изгражда нашата държава като демократична.

 

Добре е с цитирания текст да се запознаят и нашите политици, за да не се налага да се връщаме в началото на 20 век и да възобновяваме дискусията могат или не могат неграмотните да гласуват. Така няма да се стига до скандално включване в листовките на някои кандидат депутати на тези избори искането „за въвеждане на косвен избирателен ценз при гласуване чрез технологични решения, свързани с машинното и дистанционното електронно гласуване“. Цитатът е от листовката на кандидата за народен представител от Реформаторския блок Антони Тренчев.

 

Всичко това не отменя големият въпрос за максималното обхващане на българските граждани в чужбина в образователни дейности за изучаване и поддържане на тяхното знание на българския език. Всъщност напоследък има напредък. Тези дни един мой близък ми каза, че в Чикаго например функционират 10 български училища, финансирани от нашата държава.

 

Много важно е България да разгърне образователна дейност и сред българските граждани в Турция. Ние трябва да подпишем споразумение с Турция за тази цел. Така стигаме до все по-очевидната необходимост статутът на българските граждани в чужбина и особено на двойните граждани да се регламентира посредством вътрешното законодателство и чрез междудържавни споразумения. Това обаче излиза извън обсега на Вашия въпрос и може да бъде предмет на обстоен отделен разговор.

 

И накрая за неграмотността. Това също е първостепенен проблем за нашето общество. Според последното преброяване, през 2011 г. броят на напълно неграмотните на възраст 20 и повече години е 97 854. Това е много и този брой расте. Даже не говоря за полуграмотните. Не е нужно да се обяснява, че неграмотният и полуграмотният човек е затруднен да изпълнява пълноценно своите граждански задължения и да се ползва от своите права. По време на избори той в по-голяма степен е податлив на манипулации. Да не говорим за ограничените му възможности за личностно развитие.

 

3. Не съм запознат с текста на забраната и не мога да я коментирам. Доколкото разбрах, ставаше дума за присъствието на посланик Гьокче в един агитационен клип. Що се отнася до агитацията на турски език, тя е неприемлива. Конституционната норма е, че официален език в Република България е българският, и политическите послания трябва да се отправят на него. Разбира се, не трябва да се издребнява, когато става дума за съвсем естествени кратки поздравления на турски език по време на митинг.

 

Ще добавя още, че и ДОСТ, и ДПС, и НПСД са заявявали многократно, че са общонационални партии, които отстояват интересите на целия български народ и се борят за гласовете на всички български граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност. Не е коректно и противоречи на афишираната от тези партии интеграционна политика, когато на митинг на такава партия има поне един български гражданин, който не знае турски, а изказванията се произнасят на турски, без най-малкото да има съответен превод. Не е коректно писмен или видео агитационен политически материал да бъде на турски и по този начин да остане неразбран за незнаещите този език граждани, към които този материал също трябва да бъде афиширан.

 

4. Мисля, че става дума за нещо друго. Централната избирателна комисия 36 часа преди началото на изборния ден промени правилата за гласуване с писмо, което съдържаше указания, изпратени до Министерството на външните работи и до ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, с които се разпорежда всички избиратели в чужбина, които не са подали предварително заявление за гласуване, да попълват, подписват и подават декларация в изборното помещение, пред член на изборната комисия, преди да гласуват. Това предизвика протестите и на други партии, защото така силно се затрудняваше изборният процес. В резултат на това указание много хора в Турция бяха лишени от правото да гласуват до закриване работата на секциите поради мудността на процедурата. Изискването да се попълни декларацията на български език пред член на Комисията може да се тълкува и като своеобразен изпит по български език, което нарушава принципът да не се въвежда образователен ценз, за което стана вече дума. Смятам, че тези указания бяха дискриминационни и имаха за цел да се ограничи гласуването в Турция.

 

Не бих се изненадал, ако има заведени дела

 

Мехмед Юмер, главен редактор на в. „Седмичен обзор”, единстненият двуезичен вестник у нас. Изданието е приемник на в. „Заман-България“.

 

1.Голяма част от изселниците в Република Турция възстановиха българското си гражданство, което им дава право да гласуват на избори у нас. Спорът за т.нар. изборен туризъм идва на дневен ред винаги преди избори. Той не възникна сега. Но за разлика от предишни години, на изборите за 44-то Народно събрание бяха въведени ограничения, съгласно които в държави извън ЕС можеха да се открият до трийсет и пет секции за гласуване. Мнозина изтълкуваха това ограничение като мярка, целяща да намали броя на гласуващите в Република Турция, тъй като там секциите за гласуване са достигали до сто и четирийсет и една по данни на изселническите организации, които също изразиха недоволство от новата наредба. Оттук се породи и нагласата, че на тези избори ще дойдат повече автобуси с изселници, които да упражнят правото си на вот в България. Освен това, изявленията на официални държавни лица на Република Турция, в които се съдържаше откровен призив да се гласува за конкретна българска партия, още повече засили нагласата за вмешателство на изборите у нас. Затова смятам, че са необходими крупни законови мерки, вместо частични ходове. Иначе спорът не би намерил решение. От друга страна, действията, на които станахме свидетели на границата, съдържаха много грозни сцени. Това уронва престижа на България пред света.

 

2.Аз не мога да коментирам какво е искал да каже служебният премиер проф. Огнян Герджиков. Да, в Конституцията няма такова изискване, но може би съображението е, че ако не се владее езикът, гласоподавателят не може да прочете какво пише в бюлетината. Оттук следва предположението, че по този начин е възможно да има гласоподаватели, които биха направили неинформиран избор, обграждайки номера, който им е подсказан, вместо да гласуват по съвест.

 

3.Предизборният клип на „Обединение ДОСТ” съдържаше субтитри на турски език, който е майчин език на много български граждани. От друга страна, осигурявайки субтитри на турски език се улеснява възприятието на посланията в него от страна на българските изселници в Република Турция, тъй като родените там млади хора не владеят български. По сега действащите закони предизборни агитации се провеждат само на официалния език. Тук пак опираме до необходимостта от решения, с които да се регламентират тези спорове. Но в случая, освен субтитри на език, различен от официалния, в предизборния клип на въпросната партия фигурираше и посланик на чужда държава. Това явно е накарало СЕМ да сезира ЦИК.

 

4.По-горе имах възможност да отговоря частично на този въпрос. Според мен съображението на ЦИК относно изискването за собственоръчно попълване на декларация без чужда помощ се дължи на факта, че гласоподавателите трябва да умеят да четат какво пише в бюлетината, с която те ще упражнят правото си на вот. От друга страна, изселническата организация „Балгьоч” публикуваха на страницата си изявление, в което дословно се казва: „Всеки български гражданин, който е отишъл да гласува, но не е могъл да упражни правото си на глас заради създадени физически и дейни пречки, има право да заведе дело за обезщетение преди всичко в България и после в Европейския съд за правата на човека.” Така че не бих се изненадал, ако има заведени такива дела.

 

Възмутително е защо властите допуснаха митинга да се превърне в блъскане и нагрубяване на възрастни хора

 

Зорница Стоилова, в. „Капитал“, носител на наградата „Журналист на годината“ – 2013 г.

 

1.Като грозни и недопустими. Ясно е защо “Обединените патриоти” имаха нужда от този цирк, те хранят популярността си с подобни акции (справка – нападението над джамията “Баня Баши” в София от представители на “Атака” през 2011 г.) Но истински възмутителното е защо българските власти допуснаха този т.нар. митинг да се превърне в блъскане и нагрубяване на възрастни хора. Защо нито един държавник не реагира и ясно и категорично да осъди действията на националистите срещу нашите съграждани?

 

В този смисъл действията на прокуратурата са необходими, но закъснели.

 

Българските граждани от турски произход заслужават извинение от най-високо ниво. Ще бъде истински срамно, ако това оглушително мълчание на институциите за случилото се на българо-турската граница, продължи.

 

2. Изказването на служебния министър-председател беше изненадващо не само от гледна точка на закона. Той заяви, че е редно лидерът на ДОСТ Лютви Местан да научи избирателите си на български език, преди да съди България в Страсбург.

 

Само че ангажиментът към приобщаването и грижата за българските граждани, които живеят в чужбина в никакъв случай не е задължение на една политическа партия, а на самата държава. България би следвало да полага усилия чрез свои образователни и културни институции българските граждани в Турция да не губят знанието на български език, така както го прави за българските общности, живеещи в редица други страни. Още повече предвид факта, че това са български граждани, прогонени от родината и домовете си от самата държава по време на престъпния комунистически режим.

 

Изненадваща беше и категоричността, с която служебният министър-председател Огнян Герджиков заяви, че “не е имало реални нарушения на граждански права”, предвид, че все още не е приключило разследването на прокуратурата за случилото се на “Капитан Андреево”.

 

Анкетата изготви

 

Юлиана Методиева,

Маргиналия

Yorum Yaz

Doğrulama Kodu
Yorumlar